Сократова притча: За възмездието

Понякога се случвало на Сократ да има насреща си страстен и буен опонент. Така веднъж на площада го заговорил търговец и поискал от мъдреца да беседват за човека. Опитал го: – Сократе, ти защо винаги си толкова ведър и никога от нищо не се оплакваш? Аз вчера загубих няколко кожи, похабиха ги несръчните ми слуги, и още ми е неприятно от тази загуба. – Ето, там е отговорът! Кажи ми защо те мъчи още този случай? – Как защо? Семейство гледам! С тези кожи можех добре да ги нахраня поне за седмица напред! Как да не се кахъря? – Ако искаш да си безгрижен, не бива да притежаваш нищо, за което би страда, в случай, че го изгубиш. Аз така правя и ти дойде да ме попиташ за тайната ми. Това е. Друго няма. – Значи ти ми казваш нищо да не притежавам? Но как е възможно! Що за живот би било тогава! И в яда си търговецът ударил Сократ. Веднага след това се опомнил, станало му гузно, уплашил се, че мъдрецът може да се оплаче в съда, и затова тихо се обърнал към философа: – Прости ми за гневната реакция, не трябваше да избухвам! Просто не успях да си представя такъв живот и затова не успях да се овладея! Прости, отново те моля, и нека го забравим. Ще доложиш ли за случая в съда? Сократ се разсмял: – Не, разбира се! Ако те ритне магаре, ще се оплачеш ли на съдията от него? Същото е и с теб – но отреденото възмездие ще те настигне: всеки според делата му, но не винаги от съд човешки!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s