Тунджа

Разглеждах снимки, които много обичам. Направени са от великолепния фотограф Събина Богдева (https://www.facebook.com/s.bogphotography/) и са на фона на Тунджа. Обичам снимките и заради сакото, което бях завършила няколко дни по-рано, и заради Събина, която в момента е далеч и ми липсва, и.. заради Тунджа. Колкото и стаи да съм сменила на работа, всички те са гледали към реката и често се радвам на слънчевите зайчета, които играят върху водата…

Замислих се за Тунджа… За мистичната Тунджа. Това е реката, която извира под най-високия връх на планината, дала името на Балканския полуостров. Около тази река в древността са възникнали Кабиле и Севтополис. Това е реката, в която на Богоявление калоферските мъже играят хоро. Това е реката, която е била граница между българския и турския квартал на Ямбол по време на Отоманското владичество. Казват, че след построяването на храма “Свети Георги”, турците почти не стъпвали в квартал Каргон, българската част на града. Когато отоманците тръгвали на коне към българския квартал, върху мостта над Тунджа като из нищото се появявал конник от светлина, и те панически се връщали назад… Казват, че това е и една от причините за възникването на уникалната каргонска коледарска традиция…

Това е набързо, на първо четене, и е много. Обичам я тази река и очаквам Събина за нови фотографски прииключения…